Tag: психоанализа

Психоанализата е един от многото различни видове психотерапия. Аз я предпочетох като кариера, защото според мен тя е най-задълбочения метод. Дори когато клиентът (наричаме го анализант) дойде с конкретен проблем, ние – психоаналитиците се стремим да го разгледаме в контекста на цялостната личност. Опитваме да разтълкуваме заедно с анализанта неосъзнатите до този момент мотиви да се появи едно страдание. Не поставяме хората в калъп за психоаналитика всеки човек е уникален. Стремим се да помогнем на анализанта да открие кое е най-доброто за него самия.

Широкият спектър на теми засегнати в процеса на психоанализата я прави изключително подходяща и за клинично здрави хора, които нямат тежък психичен проблем, но въпреки това се чувстват напрегнати, тъжни или неудовлетворени от дадени аспекти на живота си. За мен това са най-интересните, но и най-сложните случаи.

Психоанализата е метод, който се използва само от терапевти с дългогодишна квалификация – 6-9 години в университет и паралелно участие в семинари и курсове, организирани от световните асоциации (минимум 4 години, но повечето от нас никога не спираме да се учим).

За добро или лошо всички сме свързани с огромния поток от информация и не ни остава друго освен да се възползваме от него.

Психотерапията не остава по-назад. Много млади специалисти, като мен, се обръщаме към средствата за комуникация, за да дадем повече възможности за връзка с нас.  По този начин осигуряваме по-голяма гъвкавост с часовете за консултации и разбира се достъп до услугите ни от всяка точка на света.

Вече можете да започнете психотерапия от уюта на своя дом, офис или дори любимото ви кафене. Възможностите са огромни, защото връзката клиент терапевт няма защо да се прекъсва когато пътувате по работа или когато посещавате роднините си (парадоксално, това са едни от най-стресовите ситуации за много от клиентите ми).

Когато говорим за справяне стрес на работното място обикновено се сещаме за техники за организиране на времето или методи за релаксация.  Всичко това е валидно и често има ефект, но какво става ако няма?

Психоаналитичната терапия помага на клиента да опознае по-задълбочените мисли, които правят стреса непоносим. Това може да е страха от провал, нежеланието да се признае чужд авторитет или обратното – прекаленото подчинение. Често конфликтите на работа са отражение на невъзможност да се адаптираме към средата или желание да сме другаде.

Опитът ми като служител в корпорация ми помага да разбера динамиката на работното място и да идентифицирам проблемите, които могат да бъдат решени с лесни техники за самопомощ и да ги разгранича от тези, които са по-дълбоки и трябва да бъдат разгледани в подробности, защото са много лични и индивидуални.

Страхът е напълно нормален начин едно живо същество да оцелее във враждебната природа. За нас обаче, страховете могат да бъдат много абстрактни. Страхът от обвързване е свързан със всички съзнателни или несъзнателни конотации натоварващи с негативно значение думата „връзка”. Страхът да не се разоря е много логичен, на пръв поглед, но той също е продукт на много лични мотиви, които нямат универсално обяснение.

Тревожността е много по-честа причина да се потърси психотерапевт, защото на моменти тя може да стане дискапацитираща. Най-натоварващото при нея е, че тя има всички физиологични измерения на страха, но няма конкретен обект. Тревожният индивид живее в непрекъснато състояние на страх, без да знае от какво се страхува.

Фобията е интересен феномен, при който целият този страх и тревожност се съсредоточават върху еди обект, който няма как да ни нарани.  Тя е опит на съзнанието да се справи с чувството за тревога като му даде форма.

В психоаналитичната терапия ние търсим първоизточника на тези страхове, тревога и несигурност и търсим разрешение на подлежащия проблем, не само на актуалните му прояви.

Всеки знае, че говоренето за проблемите ни помага да си разясним какъв е техния произход и как да ги разрешим. Понякога самата възможност да предадем с думи случващото се вътре в нас пред приятел или роднина е изключително терапевтична, често обаче не е достатъчна.

Психотерапията помага, защото пренася този процес на едно професионално ниво, в което клиентът се консултира с опитен професионалист, способен да интерпретира абсолютно безпристрастно това което чува. Той знае как да насочи клиента към теми за размисъл, които до този момент не са му идвали на ум, както и да посочи логическите връзки между един и друг проблем и така да се потърси най-доброто разрешение за конкретната личност.

Много хора не се чувстват комфортно да разказват подробности свързани с най-тежките моменти в живота им. За тях терапията е единственият начин да се освободят от тежестта, на травмиращи събития или натоварващи мисли и чувства.