Страхът е напълно нормален начин едно живо същество да оцелее във враждебната природа. За нас обаче, страховете могат да бъдат много абстрактни. Страхът от обвързване е свързан със всички съзнателни или несъзнателни конотации натоварващи с негативно значение думата „връзка”. Страхът да не се разоря е много логичен, на пръв поглед, но той също е продукт на много лични мотиви, които нямат универсално обяснение.
Тревожността е много по-честа причина да се потърси психотерапевт, защото на моменти тя може да стане дискапацитираща. Най-натоварващото при нея е, че тя има всички физиологични измерения на страха, но няма конкретен обект. Тревожният индивид живее в непрекъснато състояние на страх, без да знае от какво се страхува.
Фобията е интересен феномен, при който целият този страх и тревожност се съсредоточават върху еди обект, който няма как да ни нарани. Тя е опит на съзнанието да се справи с чувството за тревога като му даде форма.
В психоаналитичната терапия ние търсим първоизточника на тези страхове, тревога и несигурност и търсим разрешение на подлежащия проблем, не само на актуалните му прояви.