Когато хората ме питат как практикувам психотерапия, обичам да казвам, че работя на кръстопътя между двете най-вълнуващи области на нашето време — невронауката и психоанализата. Именно там живее невропсихоанализата, и именно там намирам смисъла на своята клинична работа.
Какво е невропсихоанализа?
Невропсихоанализата е сравнително млада, но бързо развиваща се дисциплина, която изследва пресечната точка между невробиологията и психоаналитичните модели на човешкия ум. Тя се ражда от простото, но революционно наблюдение: мозъкът и умът не могат да бъдат разглеждани поотделно. Твърде дълго тези две области са съществували като паралелни вселени — невролозите картографираха мозъка, а психоаналитиците изследваха несъзнаваното. Невропсихоанализата ги събира.
Благодарение на съвременните технологии, които ни дават прозорец към активния мозък, вече можем да свързваме мозъчните процеси с психоаналитичните концепции — несъзнаваното, ролята на емоциите, ранните отношения, фантазиите и вътрешните представи. Невронауката разширява разбирането ни за нервните вериги, свързани с паметта, мотивацията, себерегулацията и междуличностните отношения. Психоанализата от своя страна дава дълбочина и клиничен смисъл на тези данни.
Пионери като Марк Солмс и покойния Яак Панксеп показаха, че основните психоаналитични идеи — за несъзнаваното, за ролята на афектите, за значението на ранния опит — намират своето потвърждение в съвременната неврология. Това не е просто теоретично любопитство. Това е мост, който прави психотерапията по-прецизна, по-обоснована и по-ефективна.
Защо избрах точно този подход?
Моят път към невропсихоанализата не е случаен. Идвам от IT средата, където привиквах да мисля системно — с данни, с доказателства, с логика. Когато навлязох в психоанализата и завърших докторантура в тази област, търсех нещо, което да свърже задълбочената клинична работа с научната строгост. Специализацията ми в невропсихоаналитични приложни техники беше естественото продължение на тази търсеща природа.
Невропсихоанализата ми позволява да работя психодинамично — с несъзнаваното, с ранните модели на привързаност, с повтарящите се емоционални патерни — и същевременно да разбирам какво се случва в мозъка на моя клиент. Когато някой идва при мен с тревожност, паник атаки или бърнаут, аз не виждам само симптоми. Виждам история, записана едновременно в нервната система и в несъзнаваното.
За кого е това?
За всеки, който иска да разбере себе си не само като история от детството, но и като жив, реагиращ организъм с уникална нервна система. За хората, които са пробвали различни подходи и усещат, че нещо им липсва. За тези, на които им е важно терапевтът им да разбира и последните изследвания, и дълбоките слоеве на психиката.
Повече за метода може да научите в сайта на Световната Организация на която се радвам да бъда първият български акредитиран член.