Author: mila.petkova

Консултациите с психотерапевт по видео-разговор не са много по-различни от консултациите на живо.

Първата стъпка е да си разменим няколко съобщения по мейл или в социалните мрежи. Нужно ми е да знам за какъв проблем става въпрос за да мога да определя дали съм точния специалист за Вас или трябва да Ви пренасоча към колега. След това си разменяме контактите и провеждаме видео-разговор няколко пъти месечно (или по-рядко ако нямате възможност).

Заплащането става лесно – с банков превод или PayPal.

Необходимо Ви е само тихо място, където да говорите без да Ви обезпокояват, стабилна интернет връзка и желание за промяна 🙂

• За всеки работещ в напрегната обстановка;
• За всеки, който иска да подобри ключови аспекти от живота си – общуване с близките, загуба, трудности в работата, връзката, самочувствието и т.н.;
• За хората които са превъзмогнали проблемите свързани консумацията на алкохол и опияти, но все пак се нуждаят от подкрепа;
• За близките на хора с тежки физически и психически заболявания;
• За всеки, който пътува често, мести се или просто не обича да се задържа на едно място за дълго време;
• За всеки, който едва намира време за себе си сред многото домашни и служебни  задължения;
• За всеки, за когото анонимността е от първостепенна важност.

За кого не е?

• За хората с тежки клинични заболявания, чието лечение изисква комплексна намеса от редица специалисти – психиатри, клинични психолози, социални работници и т.н.;
• За хората, за които контактът, който не е личен и на живо, се чувства отдалечен и неефективен;
• За всеки, който ненавижда технологиите.

Психоанализата е един от многото различни видове психотерапия. Аз я предпочетох като кариера, защото според мен тя е най-задълбочения метод. Дори когато клиентът (наричаме го анализант) дойде с конкретен проблем, ние – психоаналитиците се стремим да го разгледаме в контекста на цялостната личност. Опитваме да разтълкуваме заедно с анализанта неосъзнатите до този момент мотиви да се появи едно страдание. Не поставяме хората в калъп за психоаналитика всеки човек е уникален. Стремим се да помогнем на анализанта да открие кое е най-доброто за него самия.

Широкият спектър на теми засегнати в процеса на психоанализата я прави изключително подходяща и за клинично здрави хора, които нямат тежък психичен проблем, но въпреки това се чувстват напрегнати, тъжни или неудовлетворени от дадени аспекти на живота си. За мен това са най-интересните, но и най-сложните случаи.

Психоанализата е метод, който се използва само от терапевти с дългогодишна квалификация – 6-9 години в университет и паралелно участие в семинари и курсове, организирани от световните асоциации (минимум 4 години, но повечето от нас никога не спираме да се учим).

За добро или лошо всички сме свързани с огромния поток от информация и не ни остава друго освен да се възползваме от него.

Психотерапията не остава по-назад. Много млади специалисти, като мен, се обръщаме към средствата за комуникация, за да дадем повече възможности за връзка с нас.  По този начин осигуряваме по-голяма гъвкавост с часовете за консултации и разбира се достъп до услугите ни от всяка точка на света.

Вече можете да започнете психотерапия от уюта на своя дом, офис или дори любимото ви кафене. Възможностите са огромни, защото връзката клиент терапевт няма защо да се прекъсва когато пътувате по работа или когато посещавате роднините си (парадоксално, това са едни от най-стресовите ситуации за много от клиентите ми).

Няма как точно да се определи кога тъгата преминава в депресивно състояние, но те са доста ясно разграничими. Тъгата има определена причина, тя трае известно време (обикновено няколко месеца) и в един момент започва лека полека да избледнява. От тук идва и старото клише, че времето лекува всичко. Да, то определено лекува нормалната здравословна тъга.

Понякога обаче това състояние вместо да избледнее прераства в екзистенциална мъка, която малко по малко обхваща всички аспекти на ежедневието и се загнездва в съзнанието като едно перманентно състояние на депресия. Тогава тя започва да се проявява на физиологично ниво, нивата на серотонина може да се окажат недостатъчни за нормалното функциониране на личността и състоянието става дискапацитиращо. Налага се да се третира на няколко фронта – с медикаменти (особено при тежките състояния), с упражнения – медитация, когнитивно поведенчески методи и не на последно място психоанализа, за да се стигне до корена на проблема. При една дълготрайна депресия той обикновено вече не е толкова ясен.

Мислите за самоубийство или самонараняване идват в момент, в който вече е невъзможно човек да се справи с толкова много напрежение без конкретна причина. Тогава единственият изход изглежда си причиниш обективна физическа болка или да прекратиш всичко. Това са мисли доста типични за депресивните състояния. Клиентът не трябва да се плаши от тях а да ги сподели с терапевта си.

Когато говорим за справяне стрес на работното място обикновено се сещаме за техники за организиране на времето или методи за релаксация.  Всичко това е валидно и често има ефект, но какво става ако няма?

Психоаналитичната терапия помага на клиента да опознае по-задълбочените мисли, които правят стреса непоносим. Това може да е страха от провал, нежеланието да се признае чужд авторитет или обратното – прекаленото подчинение. Често конфликтите на работа са отражение на невъзможност да се адаптираме към средата или желание да сме другаде.

Опитът ми като служител в корпорация ми помага да разбера динамиката на работното място и да идентифицирам проблемите, които могат да бъдат решени с лесни техники за самопомощ и да ги разгранича от тези, които са по-дълбоки и трябва да бъдат разгледани в подробности, защото са много лични и индивидуални.

Разбира се тежките случаи на зависимост към алкохол или наркотична субстанция трябва да се лекуват в болница. Тежките физиологични измерения са толкова сериозни, че е невъзможно да се справим без медицинска намеса.

Практиката ми обаче показва, че много преди един човек да стане физически зависим към дадена субстанция, се наблюдава дълъг период на проблемна консумация. Тя може да бъде консумация на какво ли не – алкохол, леки наркотици, по-тежки субстанции, успокоителни и болкоуспокояващи медикаменти.

Tова състояние често играе ролята на опасно за субекта самолечение – опит да се заглуши назрял проблем с помощта на химична субстанция. Често обаче това се превръща в проблем само по себе си. Много хора не се обръщат към специалист навреме и така се развива психическа и физическа зависимост.  За това трябва да се потърси специализирана помощ възможно най-скоро.

В психоаналитичната терапия се говори задълбочено за всичко, което до този момент е било отбягвано с помощта на алкохол/дрога/медикаменти.

Психотерапията е силно препоръчителна и за хора, които вече са преодолели зависимостта, но биха искали да опознаят в подробности проблемът който ги е довел до проблемната консумация.

Страхът е напълно нормален начин едно живо същество да оцелее във враждебната природа. За нас обаче, страховете могат да бъдат много абстрактни. Страхът от обвързване е свързан със всички съзнателни или несъзнателни конотации натоварващи с негативно значение думата „връзка”. Страхът да не се разоря е много логичен, на пръв поглед, но той също е продукт на много лични мотиви, които нямат универсално обяснение.

Тревожността е много по-честа причина да се потърси психотерапевт, защото на моменти тя може да стане дискапацитираща. Най-натоварващото при нея е, че тя има всички физиологични измерения на страха, но няма конкретен обект. Тревожният индивид живее в непрекъснато състояние на страх, без да знае от какво се страхува.

Фобията е интересен феномен, при който целият този страх и тревожност се съсредоточават върху еди обект, който няма как да ни нарани.  Тя е опит на съзнанието да се справи с чувството за тревога като му даде форма.

В психоаналитичната терапия ние търсим първоизточника на тези страхове, тревога и несигурност и търсим разрешение на подлежащия проблем, не само на актуалните му прояви.