Тъга, депресия и мисли за самоубийство и самонараняване

Няма как точно да се определи кога тъгата преминава в депресивно състояние, но те са доста ясно разграничими. Тъгата има определена причина, тя трае известно време (обикновено няколко месеца) и в един момент започва лека полека да избледнява. От тук идва и старото клише, че времето лекува всичко. Да, то определено лекува нормалната здравословна тъга.

Понякога обаче това състояние вместо да избледнее прераства в екзистенциална мъка, която малко по малко обхваща всички аспекти на ежедневието и се загнездва в съзнанието като едно перманентно състояние на депресия. Тогава тя започва да се проявява на физиологично ниво, нивата на серотонина може да се окажат недостатъчни за нормалното функциониране на личността и състоянието става дискапацитиращо. Налага се да се третира на няколко фронта – с медикаменти (особено при тежките състояния), с упражнения – медитация, когнитивно поведенчески методи и не на последно място психоанализа, за да се стигне до корена на проблема. При една дълготрайна депресия той обикновено вече не е толкова ясен.

Мислите за самоубийство или самонараняване идват в момент, в който вече е невъзможно човек да се справи с толкова много напрежение без конкретна причина. Тогава единственият изход изглежда си причиниш обективна физическа болка или да прекратиш всичко. Това са мисли доста типични за депресивните състояния. Клиентът не трябва да се плаши от тях а да ги сподели с терапевта си.